На моя татко
В памет на Славчо Димитров
Висок, красив и снажен
Узун наричаха го - Важен.
Останал в осми клас полусирак
не паднал духом, бил си същ юнак.
Завършил техникум текстил, пък
металург в Одеса озовал се новичък.
Началник цех и технолог добър е бил-
ръководител, но човещината не рушил.
Усмихнат, прям, можещ и всезнаещ-
така си спомням аз баща си - сияещ,
на всекиго в беда помогнал,
за себе си никога не смогвал.
С мотора караше ме и летях,
но не от скорост, а от топла дума.
Опора беше той за мен - израствах,
учех и мечтах, татковата кукла бях.
Татко - дума, която изпълва ме с гордост!
Бях обгрижена, а днес съм с мъка и тревожност,
задето зла съдбата с моя татко беше,
млад и снажен рака от мен го делеше.
Баща ми не е мъртъв! Чрез мен живее!
В сърцето, в паметта ми щом се смее,
с остър ум и благ характер гледа ме отгоре
и силният му дух ми дава сили!
Велик си, Татко, мили!
Нивелина Бижева
04. 09. 2021г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нивелина Бижева Всички права запазени
