На моя татко
В памет на Славчо Димитров
Висок, красив и снажен
Узун наричаха го - Важен.
Останал в осми клас полусирак
не паднал духом, бил си същ юнак.
Завършил техникум текстил, пък
металург в Одеса озовал се новичък.
Началник цех и технолог добър е бил-
ръководител, но човещината не рушил.
Усмихнат, прям, можещ и всезнаещ-
така си спомням аз баща си - сияещ,
на всекиго в беда помогнал,
за себе си никога не смогвал.
С мотора караше ме и летях,
но не от скорост, а от топла дума.
Опора беше той за мен - израствах,
учех и мечтах, татковата кукла бях.
Татко - дума, която изпълва ме с гордост!
Бях обгрижена, а днес съм с мъка и тревожност,
задето зла съдбата с моя татко беше,
млад и снажен рака от мен го делеше.
Баща ми не е мъртъв! Чрез мен живее!
В сърцето, в паметта ми щом се смее,
с остър ум и благ характер гледа ме отгоре
и силният му дух ми дава сили!
Велик си, Татко, мили!
Нивелина Бижева
04. 09. 2021г
© Нивелина Бижева All rights reserved.
