13.01.2017 г., 13:17

На моята бъдеща съпруга

1.2K 1 2

Аз искам Слънцето да те огрява:

във студ да топли твоето сърце;

във мрака светла радост да ти дава –

душата ти щастлива да расте!

 

Аз искам Извор да те напоява,

да не повяхваш в зноен ден.

Небето с дъжд да освежава

плодът ти – щедър и благословен.

 

Аз искам да раста до тебе:

във бурите да се опреш на мен,

да шепнат тихо с вятъра листата,

в прегръдка нежна клони да сплетем.

 

Аз искам с тебе да сме неразделни –

преплели корени във вечната Скалà.

С една съдба да сме съединени

и във живота, и в смъртта!

 

02.09.2000г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Ценов Всички права запазени

Така започна моята любов – с едно желание тя да бъде щастлива, пълноценна; с желание за взаимност и безрезервно обвързване. Живота след като се събрахме показа, че не е достатъчно само доброто желание. Много по-важно е какъв си като човек, какво имаш – защото колкото и да искаме, можем да дадем само това, което имаме. Разбрах колко много трябва да дам… И още по-важно е да се борим, за да придобием това, от което има нужда другия – за да можем да му го дадем. Не, не пари, имоти и суетна слава – те не струват нищо! А сърце, в което любовта е преобразила всичко. От такова сърце ще се прояви достоен живот. Благодаря на Бога – това желание оцеля, укрепи се и расте все повече! Желая то да расте и във вас!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...