Вятъречи (Александър Ценов)
32 137
13.01.2017 г., 13:17 ч.

На моята бъдеща съпруга 

  Поезия » Любовна, Философска, Гражданска
814 1 2

Аз искам Слънцето да те огрява:

във студ да топли твоето сърце;

във мрака светла радост да ти дава –

душата ти щастлива да расте!

 

Аз искам Извор да те напоява,

да не повяхваш в зноен ден.

Небето с дъжд да освежава

плодът ти – щедър и благословен.

 

Аз искам да раста до тебе:

във бурите да се опреш на мен,

да шепнат тихо с вятъра листата,

в прегръдка нежна клони да сплетем.

 

Аз искам с тебе да сме неразделни –

преплели корени във вечната Скалà.

С една съдба да сме съединени

и във живота, и в смъртта!

 

02.09.2000г.

© Александър Ценов Всички права запазени

Така започна моята любов – с едно желание тя да бъде щастлива, пълноценна; с желание за взаимност и безрезервно обвързване. Живота след като се събрахме показа, че не е достатъчно само доброто желание. Много по-важно е какъв си като човек, какво имаш – защото колкото и да искаме, можем да дадем само това, което имаме. Разбрах колко много трябва да дам… И още по-важно е да се борим, за да придобием това, от което има нужда другия – за да можем да му го дадем. Не, не пари, имоти и суетна слава – те не струват нищо! А сърце, в което любовта е преобразила всичко. От такова сърце ще се прояви достоен живот. Благодаря на Бога – това желание оцеля, укрепи се и расте все повече! Желая то да расте и във вас!

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??