На моята есен
Днес на моята врата почука
скитница омайна, белокоса,
пъргава, изкусна, боса.
Стъпки Божии ли вън се чуха!?
И звънна детска и позната песен.
Идвах със каруцата и сенокоса.
Нищех весело по сто въпроса.
Но... защо в живота иде есен?...
А тя... дойде сребробелееща.
Като буря, без угризения.
За нея търсих точни изречения.
И морно чело трих, бледнеещо...
П. С. Последен полъх на птица ли си в ятото?...
Изпращах я с въздишка по вятъра...
(Безименни крилати странници)
Следи (не) оставили, как бързат...
Неуловимо с любовта си (не) присъстват...
Ще надбягат ли вятъра и себе си?...
Ще препуснем ли с него и ние?...
(Безименни птичи странници)
Вървим, хванали се за ръце...
(Под облаци дъждовници)
скитница омайна, белокоса,
пъргава, изкусна, боса.
Стъпки Божии ли вън се чуха!?
И звънна детска и позната песен.
Идвах със каруцата и сенокоса.
Нищех весело по сто въпроса.
Но... защо в живота иде есен?...
А тя... дойде сребробелееща.
Като буря, без угризения.
За нея търсих точни изречения.
И морно чело трих, бледнеещо...
П. С. Последен полъх на птица ли си в ятото?...
Изпращах я с въздишка по вятъра...
(Безименни крилати странници)
Следи (не) оставили, как бързат...
Неуловимо с любовта си (не) присъстват...
Ще надбягат ли вятъра и себе си?...
Ще препуснем ли с него и ние?...
(Безименни птичи странници)
Вървим, хванали се за ръце...
(Под облаци дъждовници)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
