Днес на моята врата почука
скитница омайна, белокоса,
пъргава, изкусна, боса.
Стъпки Божии ли вън се чуха!?
И звънна детска и позната песен.
Идвах със каруцата и сенокоса.
Нищех весело по сто въпроса.
Но... защо в живота иде есен?...
А тя... дойде сребробелееща.
Като буря, без угризения.
За нея търсих точни изречения.
И морно чело трих, бледнеещо... ...