Dec 1, 2007, 8:14 AM

На моята есен

  Poetry
1.1K 0 42
Днес на моята врата почука
скитница омайна, белокоса,
пъргава, изкусна, боса.
Стъпки Божии ли вън се чуха!?

И звънна детска и позната песен.
Идвах със каруцата и сенокоса.
Нищех весело по сто въпроса.
Но... защо в живота иде есен?...

А тя... дойде сребробелееща.
Като буря, без угризения.
За нея търсих точни изречения.
И морно чело трих, бледнеещо...


П. С. Последен полъх на птица ли си в ятото?...
         Изпращах я с въздишка по вятъра...
         (Безименни крилати странници)
         Следи (не) оставили, как бързат...
         Неуловимо с любовта си (не) присъстват...
         Ще надбягат ли вятъра и себе си?...
         Ще препуснем ли с него и ние?...
         (Безименни птичи странници)
         Вървим, хванали се за ръце...
         (Под облаци дъждовници)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • На още по-голяма патерица ЧРД!
    Ставаш по-голяма и в живота
    и в поезията!Аплодисменти!!!
  • Благодаря ,Джейни и Дарче, без вас
    с чудесната ви поезия не мога!!!!
  • Честит Рожден Ден и от мен Мариола, макар и със закъснение, но от сърце!
    Пожелавам ти никога да не те напуска сезонът на любовта!
  • Благодаря ви мили Магде и Пламене,
    за добрите чувства, взаимни са!!!!
  • С малко закъснение-Честит Рожден ден ,скъпа Мариола!
    Жива и здрава да си! И да ни радваш занапред с красивите
    си стихове.Прекрасно момиче и поетеса си!Затова те обичам.
    С много обич и целувки от мен.Прегръщам те.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....