29.06.2017 г., 16:32

На моята обичана Лейди Фокс.

726 4 11

Обеща ми небесна потайност,
изтъкана от звездна дъга,
Обеща ми космична безкрайност,
а остави ми само тъга.

 

Още помня, не искам, не мога,
на забрава и тлен да те дам!
Там високо, отляво на Бога,
Се усмихваш потайничко, знам.

 

Няма смисъл сега да изричам,
кухи фрази и гръмки слова.
В мен си жива и аз те обичам!
Няма смърт, та дори и в смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...