На мъжете, пресичали пътя ми

18.06.2012 г., 10:01 ч.

Поезия » Любовна

938 0 0

Прокъсани дрипи от стари любови

смутено висят в гардероба.

Кошутата своите стъпки зарови,

сърцето прескачаше гроба.

Обичах и страдах. Почти безутешно.

Не вярвах, че мога да стана.

Изправях се бавно. Сега ми е смешно.

От раните парещи пепел остана.

Ще хвърля и нея. В дълбокото синьо.

Море и небе ще прегърна.

Усмихната, бяла, прелитаща птица съм.

Когато е пролет, аз пак ще се върна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.