13.12.2018 г., 23:19

На Н.

1.3K 1 0

Допирът ти кара ме да губя смисъл.

Потапям се във тихата еуфория на вечерната радост.

Усещам те, изтръпвам, ти - единствената мисъл.

Разтапям се в изгрева на бурната ни младост.

С огнената жар погубвам се отново.

Миг, тяло в тяло, красиво е, почти като в измама.

Душата ми в твоята потъва, сякаш е олово.

Единствената мисъл - във вечността да бъдем двама.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mgg Всички права запазени

-

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...