Допирът ти кара ме да губя смисъл.
Потапям се във тихата еуфория на вечерната радост.
Усещам те, изтръпвам, ти - единствената мисъл.
Разтапям се в изгрева на бурната ни младост.
С огнената жар погубвам се отново.
Миг, тяло в тяло, красиво е, почти като в измама.
Душата ми в твоята потъва, сякаш е олово.
Единствената мисъл - във вечността да бъдем двама.
© Mgg All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
