Допирът ти кара ме да губя смисъл.
Потапям се във тихата еуфория на вечерната радост.
Усещам те, изтръпвам, ти - единствената мисъл.
Разтапям се в изгрева на бурната ни младост.
С огнената жар погубвам се отново.
Миг, тяло в тяло, красиво е, почти като в измама.
Душата ми в твоята потъва, сякаш е олово.
Единствената мисъл - във вечността да бъдем двама.
© Mgg All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
