Кехлибар

ЛуЛу
49 222

20.02.2019 г., 14:08 ч. 2021-04-06T04:56:11+03:00

Поезия » Любовна

1448 0 3

Очи от кехлибар и думи мъжки

попиваха в плътта ми като грях.

Избрах го. Връхлетя ме изведнъж...

в дланта му капки вричане разлях.

В целувки пърхат златни пеперуди

и слънчеви лъчи лудуват в страст.

Нима е сън или вълшебно чудо?

Разливам се... Разтапям се в екстаз.

За миг разцъфвам в топлите прегръдки,

лехи от смях засявам, те растат.

Край белите брези оставям стъпки,

които светло щастие зоват.

На розите бодлите са най-остри,

потъват в мен сред росните треви.

Далече си сега... Не ме докосваш...

И всяка дума в моя стих кърви.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.