Кехлибар
Очи от кехлибар и думи мъжки
попиваха в плътта ми като грях.
Избрах го. Връхлетя ме изведнъж...
в дланта му капки вричане разлях.
В целувки пърхат златни пеперуди
и слънчеви лъчи лудуват в страст.
Нима е сън или вълшебно чудо?
Разливам се... Разтапям се в екстаз.
За миг разцъфвам в топлите прегръдки,
лехи от смях засявам, те растат.
Край белите брези оставям стъпки,
които светло щастие зоват.
На розите бодлите са най-остри,
потъват в мен сред росните треви.
Далече си сега... Не ме докосваш...
И всяка дума в моя стих кърви.
