Очаквах те и нощите броях, проклинах се, че неуверен бях, не исках всичко, нямах и куража - "аз те обичам" тихичко да кажа. Отдавна споменът е избледнял, как скришом гледах те, живот бих дал да те поискам - млада и красива тогава, но уви, момента си отива! И днес, макар и вече помъдрял и от любови разни оцелял проклинам се, че нямах аз куража - "Обичам те" съвсем искрено да кажа...
© ВЕСЕЛИН СТЕФАНОВ Всички права запазени