Mar 13, 2010, 1:10 PM

На Н...ея

  Poetry » Love
685 0 1

Очаквах те и нощите броях,                                                                                                           проклинах се, че неуверен бях,                                                                                                      не исках всичко, нямах и куража  -                                                                                                "аз те обичам" тихичко да кажа.                                                                                                                                                                                                                                                                   Отдавна споменът е избледнял,                                                                                                      как скришом гледах те, живот бих дал                                                                                          да те поискам - млада и красива                                                                                                   тогава, но уви, момента си отива!                                                                                                                                                                                                                                                             И днес, макар и  вече помъдрял                                                                                                    и от любови разни оцелял                                                                                                               проклинам се, че нямах аз куража -                                                                                                      "Обичам те" съвсем искрено да кажа...                                                                                              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВЕСЕЛИН СТЕФАНОВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трябва да вярваме в себе си!Хареса ми

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...