На Надеждата

Valdemaro (Валдемар)
66 183

12.07.2014 г., 23:09 ч.

Поезия

382 0 1

Закълни я да е моя.

Да е само в моя плен.

Закълни я да я има,

да я има и след мен.

Да е бяла, да е свята,

и повита в самота.

Да е лека като вятър,

да е някъде в пръстта.

Да е грях и изкупление,

да е мъст, да е олтар,

да е тихо примирение,

да е буйна като жар,

да е нечие падение,

да се вплита в послеслов...

Закълни я със поверие,

подари и благослов.

Нека просто да я има,

нека всекиму горчи,

нека стане като биле

невидяно от очи.

Нека, нека да остане

и след мене като зов.

Закълни я със страдание.

Или... нека е с любов.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Brezar111 (Людмил Нешев)

2014-07-13T01:28:35+03:00

Погледнете тази творба! - По строеж, прилича на стълб или своего рода олтар. Четейки, уж се спускам надолу по редовете, но внушенията в тях - пропиват в мен, градират и имам усещането, че всъщност се издигам към онова двойно - "нека, нека..." с което лирическият, сякаш коленичи в кулминацията на своята молитва. Не зная, дали и Надеждата си има орисница, но е намерила добър застъпник.