На небето
На моя дядо
Живял, обичал и дарявал,
белязал е със обич таз земя,
прекрасни спомени оставил,
напусна ни и отпечата някаква следа.
На Коледа се радвах, че те виждах,
прозорчето ти светеше и аз
загледах се във тебе, стихнах
и знаех сякаш за последния ти час.
В главата ми превърташе се спомен
като на лента за отминалите дни,
за детството и за света огромен
и радвах се, че в него беше ти.
Сега си на небето до звездите.
О, толкова далече! Как боли!
Звездичка нова свети ми в лицето.
Това си ти! Нали? Поне за малко остани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
