На небето блеснаха морски звезди
Удавени сълзи в шепата на Времето,
бримки пускат на всяка промяна.
Отровени слънца тлеят на дъното,
реда предават на черната смяна.
Престорена помощ - Злото в бяло
зад гърба се смее и тайно намига.
С длани натиска посолената рана -
оглозгана, Надеждата умира.
Пожълтяло от старост и многото роли,
Доброто в земята полегна.
На Звяра продаде се "на черно”
и към Ада ръце протегна...
Стана Светът прозрачен,
без плът Земята олекна.
Нищото драсна по Времето,
за Новия живот намекна...
На Небето блеснаха морски звезди
и ангели Земята засяха.
Натежали в зародиш варосани мечти,
целувани в оперни песни узряха.
Златоусти лъчи кръщаваха
от вятъра прошепнати чувства.
Скали от влюбена лава се пукаха...
Таен сигнал.
Ако обърне внимание Раят,
благородно би завидял!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
