На небето блеснаха морски звезди
Удавени сълзи в шепата на Времето,
бримки пускат на всяка промяна.
Отровени слънца тлеят на дъното,
реда предават на черната смяна.
Престорена помощ - Злото в бяло
зад гърба се смее и тайно намига.
С длани натиска посолената рана -
оглозгана, Надеждата умира.
Пожълтяло от старост и многото роли,
Доброто в земята полегна.
На Звяра продаде се "на черно”
и към Ада ръце протегна...
Стана Светът прозрачен,
без плът Земята олекна.
Нищото драсна по Времето,
за Новия живот намекна...
На Небето блеснаха морски звезди
и ангели Земята засяха.
Натежали в зародиш варосани мечти,
целувани в оперни песни узряха.
Златоусти лъчи кръщаваха
от вятъра прошепнати чувства.
Скали от влюбена лава се пукаха...
Таен сигнал.
Ако обърне внимание Раят,
благородно би завидял!
© Стеляна All rights reserved.
