Удавени сълзи в шепата на Времето,
бримки пускат на всяка промяна.
Отровени слънца тлеят на дъното,
реда предават на черната смяна.
Престорена помощ - Злото в бяло
зад гърба се смее и тайно намига.
С длани натиска посолената рана -
оглозгана, Надеждата умира.
Пожълтяло от старост и многото роли,
Доброто в земята полегна.
На Звяра продаде се "на черно”
и към Ада ръце протегна... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up