31.05.2007 г., 20:38

На Недялко Йорданов

1.1K 0 5

На Недялко Йорданов


Прости ми, поете, че от тебе се уча
и даже понякога (несъзнателно) те копирам.
Ала стиховете ти са толкова звучни,
че няма как пример от теб да не взимам.


Аз искрено се надявам да не ми се разсърдиш
и даже да бъдеш горд със мене.
Защото от мене ако някой се учи,
аз ще бъда горда даже със себе си.


Тогава ще чувствам, че нещо съм постигнала,
че съм дала живот на изсъхнало цвете.
Че съм спряла огромен вулкан от изригване.
Че съм направила живота мъничко по-цветен.


И тука е ред две думи да кажа,
израз на искрена обич към тебе:
"Благодаря ти, поете, че ми показа
пътя към тая тайна - поезия".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...