На Недялко Йорданов
Прости ми, поете, че от тебе се уча
и даже понякога (несъзнателно) те копирам.
Ала стиховете ти са толкова звучни,
че няма как пример от теб да не взимам.
Аз искрено се надявам да не ми се разсърдиш
и даже да бъдеш горд със мене.
Защото от мене ако някой се учи,
аз ще бъда горда даже със себе си.
Тогава ще чувствам, че нещо съм постигнала,
че съм дала живот на изсъхнало цвете.
Че съм спряла огромен вулкан от изригване.
Че съм направила живота мъничко по-цветен.
И тука е ред две думи да кажа,
израз на искрена обич към тебе:
"Благодаря ти, поете, че ми показа
пътя към тая тайна - поезия".
© Люляк Все права защищены