31 мая 2007 г., 20:38

На Недялко Йорданов

1.1K 0 5

На Недялко Йорданов


Прости ми, поете, че от тебе се уча
и даже понякога (несъзнателно) те копирам.
Ала стиховете ти са толкова звучни,
че няма как пример от теб да не взимам.


Аз искрено се надявам да не ми се разсърдиш
и даже да бъдеш горд със мене.
Защото от мене ако някой се учи,
аз ще бъда горда даже със себе си.


Тогава ще чувствам, че нещо съм постигнала,
че съм дала живот на изсъхнало цвете.
Че съм спряла огромен вулкан от изригване.
Че съм направила живота мъничко по-цветен.


И тука е ред две думи да кажа,
израз на искрена обич към тебе:
"Благодаря ти, поете, че ми показа
пътя към тая тайна - поезия".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...