На него
Самотата е една
и за мен е само тя.
Дори с усмивка на уста
не може да е волна моята душа.
Борих се за любов и свобода,
но тъга обхваща моята съдба.
Път не кратък ме зове,
къпещ се в студени дъждове.
Един мъж нявга пожелах,
но не получих него аз.
Сега по тръни стъпвам и в калта,
кръв обагря деня ми и нощта.
Не сполучих аз във любовта,
на друга принадлежеше неговата съдба.
Врече се във вечна вярност той
и неин беше, а не мой!
Сега вървя сред вятър и под сняг.
Студ обхваща целия ми свят.
Сама не съм, но самотна ще умра.
Без него аз загубих свойта светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Братанова Всички права запазени
