На него
Самотата е една
и за мен е само тя.
Дори с усмивка на уста
не може да е волна моята душа.
Борих се за любов и свобода,
но тъга обхваща моята съдба.
Път не кратък ме зове,
къпещ се в студени дъждове.
Един мъж нявга пожелах,
но не получих него аз.
Сега по тръни стъпвам и в калта,
кръв обагря деня ми и нощта.
Не сполучих аз във любовта,
на друга принадлежеше неговата съдба.
Врече се във вечна вярност той
и неин беше, а не мой!
Сега вървя сред вятър и под сняг.
Студ обхваща целия ми свят.
Сама не съм, но самотна ще умра.
Без него аз загубих свойта светлина.
© Марина Братанова All rights reserved.
