vixi (Яна)
125 11
30.10.2014 г., 12:57 ч.

На него 

  Поезия » Любовна
731 0 1

Сънувах те в безбройни нощи, 

сънувах устните ти, твоите ръце - 

сега те моля да останеш малко още 

да стоплиш малкото ми сърчице. 

Сънувах те - реалност неразбрана - 

ти бе гласът на мойта самота, 

безкрайна болка и дълбока рана, 

причината да бъда днес сълза. 

Сега те питам, ти мой сън най-грешен, 

ще бъдеш ли? Ще бъдеш ли за мен? 

Ще палиш ли във мен пожара вечен? 

Ще ми се случиш ли? Поне за този ден.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Сънувах те - реалност неразбрана -
    ти бе гласът на мойта самота,
    безкрайна болка и дълбока рана,
    причината да бъда днес сълза."
    Измъчвана оамотата нескрито молиш за близост - жизнено
    необходима.Това е основната идея в творбата ти.
    Самото произведение е много добре сътворено и на мен ми допада.
    Желая ти търпение и
    сбъдване на плановете ти!
    Оценям те с най-висока оценка!


    Оценям те с 6.
Предложения
: ??:??