На него

Поезия » Любовна

1K 0 1

Сънувах те в безбройни нощи,

сънувах устните ти, твоите ръце -

сега те моля да останеш малко още

да стоплиш малкото ми сърчице.

Сънувах те - реалност неразбрана -

ти бе гласът на мойта самота,

безкрайна болка и дълбока рана,

причината да бъда днес сълза.

Сега те питам, ти мой сън най-грешен,

ще бъдеш ли? Ще бъдеш ли за мен?

Ще палиш ли във мен пожара вечен?

Ще ми се случиш ли? Поне за този ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stoyna (Стойна Димова)

"Сънувах те - реалност неразбрана -
ти бе гласът на мойта самота,
безкрайна болка и дълбока рана,
причината да бъда днес сълза."
Измъчвана оамотата нескрито молиш за близост - жизнено
необходима.Това е основната идея в творбата ти.
Самото произведение е много добре сътворено и на мен ми допада.
Желая ти търпение и
сбъдване на плановете ти!
Оценям те с най-висока оценка!

Оценям те с 6.

2014-10-30T17:54:43+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0