Oct 30, 2014, 12:57 PM

На него

  Poetry » Love
1K 0 1

Сънувах те в безбройни нощи, 

сънувах устните ти, твоите ръце - 

сега те моля да останеш малко още 

да стоплиш малкото ми сърчице. 

Сънувах те - реалност неразбрана - 

ти бе гласът на мойта самота, 

безкрайна болка и дълбока рана, 

причината да бъда днес сълза. 

Сега те питам, ти мой сън най-грешен, 

ще бъдеш ли? Ще бъдеш ли за мен? 

Ще палиш ли във мен пожара вечен? 

Ще ми се случиш ли? Поне за този ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Сънувах те - реалност неразбрана -
    ти бе гласът на мойта самота,
    безкрайна болка и дълбока рана,
    причината да бъда днес сълза."
    Измъчвана оамотата нескрито молиш за близост - жизнено
    необходима.Това е основната идея в творбата ти.
    Самото произведение е много добре сътворено и на мен ми допада.
    Желая ти търпение и
    сбъдване на плановете ти!
    Оценям те с най-висока оценка!


    Оценям те с 6.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...