Сънувах те в безбройни нощи,
сънувах устните ти, твоите ръце -
сега те моля да останеш малко още
да стоплиш малкото ми сърчице.
Сънувах те - реалност неразбрана -
ти бе гласът на мойта самота,
безкрайна болка и дълбока рана,
причината да бъда днес сълза.
Сега те питам, ти мой сън най-грешен,
ще бъдеш ли? Ще бъдеш ли за мен?
Ще палиш ли във мен пожара вечен?
Ще ми се случиш ли? Поне за този ден.