На него

Poesía » De amor

1K 0 1

Сънувах те в безбройни нощи,

сънувах устните ти, твоите ръце -

сега те моля да останеш малко още

да стоплиш малкото ми сърчице.

Сънувах те - реалност неразбрана -

ти бе гласът на мойта самота,

безкрайна болка и дълбока рана,

причината да бъда днес сълза.

Сега те питам, ти мой сън най-грешен,

ще бъдеш ли? Ще бъдеш ли за мен?

Ще палиш ли във мен пожара вечен?

Ще ми се случиш ли? Поне за този ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stoyna (Стойна Димова)

"Сънувах те - реалност неразбрана -
ти бе гласът на мойта самота,
безкрайна болка и дълбока рана,
причината да бъда днес сълза."
Измъчвана оамотата нескрито молиш за близост - жизнено
необходима.Това е основната идея в творбата ти.
Самото произведение е много добре сътворено и на мен ми допада.
Желая ти търпение и
сбъдване на плановете ти!
Оценям те с най-висока оценка!

Оценям те с 6.

2014-10-30T17:54:43+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0