На момичето, което ме накара да сваля от лицето си маската, която носих толкова години...
Самотата ми беше приятел,
а слънцето – враг.
Сестра ми беше луната,
а годеница - нощта.
Смехът ми беше изкуствен,
а сърцето от лед.
Мислех само за мен -
знам, нещо не ми беше наред.
Срещнах те там, в тъмнината,
която съюзник ми бе.
Влюбих се в теб, ...