Vladicheto (Захаринчо Методиев)
16 27
21.02.2007 г., 23:08 ч.

На Нея 

  Поезия
1307 0 3
На момичето, което ме накара да сваля от лицето си маската, която носих толкова години...

Самотата ми беше приятел,
а слънцето – враг.
Сестра ми беше луната,
а годеница - нощта.

Смехът ми беше изкуствен,
а сърцето от лед.
Мислех само за мен -
знам, нещо не ми беше наред.

Срещнах те там, в тъмнината,
която съюзник ми бе.
Влюбих се в теб,
и заедно открихме зората,
която ме води напред.

Но ти не прежали мрака,
играеше с мене и пак,
вярвах на твойто
“Обичам те”.

Дали пак ще прогледна?
Не бях ли по-добре сам?
Сигурност търсех във мрака,
но намерих само теб…

© Захаринчо Методиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??