На Нея
На момичето, което ме накара да сваля от лицето си маската, която носих толкова години...
Самотата ми беше приятел,
а слънцето – враг.
Сестра ми беше луната,
а годеница - нощта.
Смехът ми беше изкуствен,
а сърцето от лед.
Мислех само за мен -
знам, нещо не ми беше наред.
Срещнах те там, в тъмнината,
която съюзник ми бе.
Влюбих се в теб,
и заедно открихме зората,
която ме води напред.
Но ти не прежали мрака,
играеше с мене и пак,
вярвах на твойто
“Обичам те”.
Дали пак ще прогледна?
Не бях ли по-добре сам?
Сигурност търсех във мрака,
но намерих само теб…
Самотата ми беше приятел,
а слънцето – враг.
Сестра ми беше луната,
а годеница - нощта.
Смехът ми беше изкуствен,
а сърцето от лед.
Мислех само за мен -
знам, нещо не ми беше наред.
Срещнах те там, в тъмнината,
която съюзник ми бе.
Влюбих се в теб,
и заедно открихме зората,
която ме води напред.
Но ти не прежали мрака,
играеше с мене и пак,
вярвах на твойто
“Обичам те”.
Дали пак ще прогледна?
Не бях ли по-добре сам?
Сигурност търсех във мрака,
но намерих само теб…
© Захаринчо Методиев All rights reserved.
