27.04.2005 г., 23:50 ч.

На някого... 

  Поезия
959 0 4
Чувствал ли си някога истинска болка?
Как думите като меч пронизват плътта ти?
Как забиват нож в сърцето ти и кръвта му бавно се стича?
Как тази кръв те задавя?
  Чувствал ли си се някога истински сам?!
Как тази самота нахлува в следите от ножа?
Как душата ти бавно, но силно умира?
Как последната глътка надежда напуска мъртвото ти сърце?
  Чувствал ли си се някога истински тъжен?
Как тази тъга завладява ума ти?
Как нищо друго не виждаш освен своите сълзи?
Как любовта си отива и тази тъга ти се смее с поглед студен?
  Чувствал ли си се някога истински празен?!
Как някой е взел и остатъка от вече студеното ти сърце?
Как сякаш всички думи минават през теб?
Как вървиш като сянка носеща само скръбта?
  Не си се чувствал, нали?!
А аз се чувствам точно така...

© Льонка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мдаа... и аз съм го чувствала това и никак не е приятно...
  • писателче...никога не знаеж,какво и колко е преживял човека седящ срещу теб.Обикновено човек пише за нещо,което е преживял или иска да преживее и тъй като никой нормален човек не би искал да преживее нещо такова остава първата причина...А на другите миси
  • Да,и аз съм на мнението на Габриела
  • Браво много ми харесва ама е мн тъжно 6 от мен
Предложения
: ??:??