На някого...
Чувствал ли си някога истинска болка?
Как думите като меч пронизват плътта ти?
Как забиват нож в сърцето ти и кръвта му бавно се стича?
Как тази кръв те задавя?
Чувствал ли си се някога истински сам?!
Как тази самота нахлува в следите от ножа?
Как душата ти бавно, но силно умира?
Как последната глътка надежда напуска мъртвото ти сърце?
Чувствал ли си се някога истински тъжен?
Как тази тъга завладява ума ти?
Как нищо друго не виждаш освен своите сълзи?
Как любовта си отива и тази тъга ти се смее с поглед студен?
Чувствал ли си се някога истински празен?!
Как някой е взел и остатъка от вече студеното ти сърце?
Как сякаш всички думи минават през теб?
Как вървиш като сянка носеща само скръбта?
Не си се чувствал, нали?!
А аз се чувствам точно така...
Как думите като меч пронизват плътта ти?
Как забиват нож в сърцето ти и кръвта му бавно се стича?
Как тази кръв те задавя?
Чувствал ли си се някога истински сам?!
Как тази самота нахлува в следите от ножа?
Как душата ти бавно, но силно умира?
Как последната глътка надежда напуска мъртвото ти сърце?
Чувствал ли си се някога истински тъжен?
Как тази тъга завладява ума ти?
Как нищо друго не виждаш освен своите сълзи?
Как любовта си отива и тази тъга ти се смее с поглед студен?
Чувствал ли си се някога истински празен?!
Как някой е взел и остатъка от вече студеното ти сърце?
Как сякаш всички думи минават през теб?
Как вървиш като сянка носеща само скръбта?
Не си се чувствал, нали?!
А аз се чувствам точно така...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Льонка Иванова Всички права запазени
6 от мен