Lionka (Льонка Иванова) Lionka (Льонка Иванова)
1
Apr 27, 2005, 11:50 PM

На някого...

  Poetry
1.3K 0 4
Чувствал ли си някога истинска болка?
Как думите като меч пронизват плътта ти?
Как забиват нож в сърцето ти и кръвта му бавно се стича?
Как тази кръв те задавя?
  Чувствал ли си се някога истински сам?!
Как тази самота нахлува в следите от ножа?
Как душата ти бавно, но силно умира?
Как последната глътка надежда напуска мъртвото ти сърце?
  Чувствал ли си се някога истински тъжен?
Как тази тъга завладява ума ти?
Как нищо друго не виждаш освен своите сълзи?
Как любовта си отива и тази тъга ти се смее с поглед студен?
  Чувствал ли си се някога истински празен?!
Как някой е взел и остатъка от вече студеното ти сърце?
Как сякаш всички думи минават през теб?
Как вървиш като сянка носеща само скръбта?
  Не си се чувствал, нали?!
А аз се чувствам точно така...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Льонка Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • katie (Катя Вълчева)
    katie (Катя Вълчева)
    мдаа... и аз съм го чувствала това и никак не е приятно...
  • Lionka (Льонка Иванова)
    Lionka (Льонка Иванова)
    писателче...никога не знаеж,какво и колко е преживял човека седящ срещу теб.Обикновено човек пише за нещо,което е преживял или иска да преживее и тъй като никой нормален човек не би искал да преживее нещо такова остава първата причина...А на другите миси
  • slim_f (Нина)
    slim_f (Нина)
    Да,и аз съм на мнението на Габриела
  • snow__queen (Черната Далия)
    snow__queen (Черната Далия)
    Браво много ми харесва ама е мн тъжно 6 от мен

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0