На няколко жени
Здравейте, дами, добър вечер.
Защо е вечер ли, минава полунощ?
Защо не спя - ами нещо ме яде?
От дни насам все мисля си за вас.
Не се обаждам? Е, то в днешно време...
Тъй време не остава в живота ни отруден -
все нещо има да се върши.
Но днес реших! Ако обичаш, не казвай че съм муден.
Ще пиша веч на таз жена, туй нещо трябва да се свърши.
“Коя е ТАЗ?” Ще пита някой.
Това сте всичките, събрани във едно.
Една допълва друга, трета, всяка.
Така открих във вас перфектно същество.
Не се сърдете, не искам никой да обидя,
а може и да се дължи на пълната луна,
но дни наред една без друга не мога да ви видя.
Да, много сте, но, знай, за мен си си една.
(Така дотук докарахме я някак.
Щом минахме на ти, е вече лесно.)
Така обсебила си ме, че цяла нощ се мятах.
Ръце си впила в моето сърце тъй прелестно, чудесно,
че аз самият не искам да се отплета.
Тъй хубаво е чувството на близост.
Ей Богу, казвам ти: “Аз мога да летя”
От спомена и жаждата за теб добивам смелост,
че има нещо най-прекрасно на света.
Е, наистина, че изпълвам се и с малоценност,
но къде съм аз, къде си ти с твойта красота.
Но знаеш ли коя е най-добрата новина?
За мен си ти една, а всъщност тъй сте много,
че хиляди до себе си ще имат най-чудната жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Добрев Всички права запазени
