На О.
със сънища обгърнати в дихание,
любов разкъсваща да те превърне
във нейно сладко наказание.
Сърцето ти да бие до полуда,
когато я поглеждаш всяка вечер
и щастието ти да се пръсва
като звезди във космоса далечен,
изсипани с размаха на художник,
обикнал до полуда тъжна есен.
По есенните листи тихо стъпвай
и взирай се безкрайно в небосклона.
Бъди проклет да чувстваш безметежно
шума на златните корони,
разказващи за срещи и разлъка,
но никога недей разбира
вкуса на есенна тъга и мъка.
Когато всички с разделят,
ти неразделно следвай свойта обич,
проклет бъди да не разлюбваш,
бъди като канона вечен -
запят от птиците за сбогом
със синевата в тъжна есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Георгиева Всички права запазени