24.10.2008 г., 15:11

На О.

1.1K 1 5
Бъди проклет с желание безкрайно,
със сънища обгърнати в дихание,
любов разкъсваща да те превърне
във нейно сладко наказание.
Сърцето ти да бие до полуда,
когато я поглеждаш всяка вечер
и щастието ти да се пръсва
като звезди във космоса далечен,
изсипани с размаха на художник,
обикнал до полуда тъжна есен.
По есенните листи тихо стъпвай
и взирай се безкрайно в небосклона.
Бъди проклет да чувстваш безметежно
шума на златните корони,
разказващи за срещи и разлъка,
но никога недей разбира
вкуса на есенна тъга и мъка.
Когато всички с разделят,
ти неразделно следвай свойта обич,
проклет бъди да не разлюбваш,
бъди като канона вечен -
запят от птиците за сбогом
със синевата в тъжна есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...