Бъди проклет с желание безкрайно,
със сънища обгърнати в дихание,
любов разкъсваща да те превърне
във нейно сладко наказание.
Сърцето ти да бие до полуда,
когато я поглеждаш всяка вечер
и щастието ти да се пръсва
като звезди във космоса далечен,
изсипани с размаха на художник,
обикнал до полуда тъжна есен.
По есенните листи тихо стъпвай
и взирай се безкрайно в небосклона. ...