24 oct 2008, 15:11

На О.

1.1K 1 5
Бъди проклет с желание безкрайно,
със сънища обгърнати в дихание,
любов разкъсваща да те превърне
във нейно сладко наказание.
Сърцето ти да бие до полуда,
когато я поглеждаш всяка вечер
и щастието ти да се пръсва
като звезди във космоса далечен,
изсипани с размаха на художник,
обикнал до полуда тъжна есен.
По есенните листи тихо стъпвай
и взирай се безкрайно в небосклона.
Бъди проклет да чувстваш безметежно
шума на златните корони,
разказващи за срещи и разлъка,
но никога недей разбира
вкуса на есенна тъга и мъка.
Когато всички с разделят,
ти неразделно следвай свойта обич,
проклет бъди да не разлюбваш,
бъди като канона вечен -
запят от птиците за сбогом
със синевата в тъжна есен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...