8.03.2021 г., 9:17  

На Осми март

1.2K 5 36

Осми март реших с жената

да отида на банкет.

Край гората - в механата

на един познат съсед.

 

Резервирах скромна маса 

с четри хубави места.

С осмомартенска украса,

с много свещи и цветя.

 

Нагласихме се с жена ми -

Тя бе с кожено палто.

С нова рокля - на Армани!

Без наднормено тегло.

 

Аз пък влязох в тясна риза.

Заприличах на младеж!

С гел - косите си зализах,

като мазен таралеж.

 

Настанихме се - прилично

до камина - на дърва.

Сервитьорката - тактично

грабна нашите палта.

 

Зяпнах жадно в барбекюто

и в мадамите навред.

Без да гледам във менюто,

си поръчах водка с лед.

 

Пък - съпругата - с охота

предпочете за отскок,

да гаврътне два-три шота

с джин, текила, ром и сок.

 

Ресторанта беше фрашкан

с куп изискани жени.

Черни, руси, леко страшни,

с нагримирани очи!

 

Преброих за миг мъжете

в тази мъжка механа -

Бях - “единственото цвете”!

Мъж - до своята жена!

 

Почнах тъжно да въздишам.

Не приличах на Бардем,

но разбрах, че ми се пише

много лошо в този ден!

 

Свих се, плахичко на стола

с понаведена глава -

Щом не си седях във хола,

щях да зъзна там сега!

 

В миг оркестърът задрънка,

и певицата... пропя!

А жена ми, взе да мрънка,

да поръчам капама!

 

Престраших се да танцувам

с нея някакво танго.

По врата - да я целувам,

да й шушна на ухо!

 

Исках всички да ни виждат,

че сме влюбени деца!

Да не почват, да прииждат,

да ме канят на хорА!

 

Но... купонът се отприщи -

разлюляха се жени!

Многобройни като вишни,

с поразголени гърди!

 

Чел бях доста за жените -

Че сърцата им горят!

Че след градуси - горките,

търсят с някого да спят!

 

Но... на практика се случи

с мене истинска беда:

Бях придърпан като куче,

разсъблечен на мига!

 

Бях принуден да направя

стриптиз шоу за жени!

На жена ми - да забравя

за кафявите очи!

 

Осми март във механата,

аз получих нервен шок!

Сам изплюсках капамата

и изгълтах стотен шот!

 

Не изчаках да приключи

безпределния купон!

По палто и с прашки Гучи,

се добрах до моя дом!

 

Там - прегледах синините

между моите крака!

И открих сред слабините

много - смачкани евра!

 

Припечелих с тоя празник,

но жена ми ме разби!

Каза че съм: - Безобразник!

Щом танцувам за пари!

 

Взе ми - левове... валута!

Заработени със труд!

И си купи с тях - бижута -

с три каратов изумруд...

 

Ще си спомням тази вечер

с изгладнелите жени!

И ще бягам - надалече

март - когато... наближи!

 

 

Честит празник! Осми март! 🌷🌷🌷

Мъжете да внимават!  😀😀😀

 

 

Юри

Йовев

Март

2021 г.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит празник, Момичета! 🌹
  • Спасибо! Очень приятна! 😀
  • Великий день... )
  • Иржи, прочетох пак “Веднъж”, Много я бива и твойта история! 😀
    Липсват ми онези банкети с еуфорията на колежките около женския празник! 😀
  • Вероятно и на мен се е отразил празникът, Юри, та доста стихове съм прескочила! Преди му казвахме "Ден на колежката" и беше най- хубавия празник! Когато или не си бил в сайта, или не си го видял имам много интересен стих "Веднъж", където мъжът си понася подходящо последиците от "случайните преживявания"...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...