15.02.2020 г., 21:17

На остров далечен...

1.4K 0 0

Ти като буря свирепа в морето
нечакан дойде във живота ми 
и отнесе на остров далечен сърцето,
моите стари мъки и спомени.

 

И тях за кратко ги галеше пясъка,
чайките им говореха до зори.
Но някак слънцето изгуби си блясъка,
и кресливите птици замълчаха дори…
 
И сърцето ми, уплашено от тишината,
която като паяжина острова превзе -
тръгна то нанякъде в далечината… 
Но бе тъмно и потъна в дълбокото море…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенен блян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...