15.02.2020 г., 21:17

На остров далечен...

1.4K 0 0

Ти като буря свирепа в морето
нечакан дойде във живота ми 
и отнесе на остров далечен сърцето,
моите стари мъки и спомени.

 

И тях за кратко ги галеше пясъка,
чайките им говореха до зори.
Но някак слънцето изгуби си блясъка,
и кресливите птици замълчаха дори…
 
И сърцето ми, уплашено от тишината,
която като паяжина острова превзе -
тръгна то нанякъде в далечината… 
Но бе тъмно и потъна в дълбокото море…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенен блян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...