15 февр. 2020 г., 21:17

На остров далечен...

1.4K 0 0

Ти като буря свирепа в морето
нечакан дойде във живота ми 
и отнесе на остров далечен сърцето,
моите стари мъки и спомени.

 

И тях за кратко ги галеше пясъка,
чайките им говореха до зори.
Но някак слънцето изгуби си блясъка,
и кресливите птици замълчаха дори…
 
И сърцето ми, уплашено от тишината,
която като паяжина острова превзе -
тръгна то нанякъде в далечината… 
Но бе тъмно и потъна в дълбокото море…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есенен блян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...