На П.
На П.
Видя ли колко те обичат хората!
Пред таланта ти прекланят се отдавна.
Не си отивай, забрави за злобата,
на мен подай ръка, че щях да падна.
И мене ме убиват лешояди!
В плътта ми ровят, зъби впиват
и знаеш ли, не са злояди,
щом още плът у мен намират.
Не си отивай! Заедно да се държим!
И утре, ако няма веч за грабене,
поне да зная, заедно ще продължим
пътя си със ставане и падане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
