На П.

Poetry » Other

1.6K 0 26

На П.

Видя ли колко те обичат хората!

Пред таланта ти прекланят се отдавна.

Не си отивай, забрави за злобата,

на мен подай ръка, че щях да падна.

И мене ме убиват лешояди!
В плътта ми ровят, зъби впиват
и знаеш ли, не са злояди,
щом още плът у мен намират.

Не си отивай! Заедно да се държим!
И утре, ако няма веч за грабене,
поне да зная, заедно ще продължим
пътя си със ставане и падане...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

макар и със закъснение-прекрасен и вълнуващ стих!ПОЗДРАВИ!

2007-12-18T17:37:25+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Ани, прекрасно посвещение.
За жалост видях го едва сега.
Както видях с тъга и съжаление
че нещо в сайта липсва. Тъга...

2007-11-24T08:09:45+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Много топло, по приятелски искрено посвещение!
Прегръдка, Ани!

2007-11-12T12:23:05+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Видя ли колко те обичат хората!
Пред таланта ти прекланят се отдавна.
Не си отивай, забрави за злобата,

Същото й казах й аз.
Дори ми се струва, че нямя злоба.
Ани, поздравления!!!

2007-11-10T09:25:15+02:00
Майкъл (Майк)

Много хубаво стихотворение.Написано от добрата ти душа.Браво Анн.Дано този за когото е твоят зов те чуе защото си искрена.

2007-11-09T11:45:29+02:00