20.11.2022 г., 17:47

На парчета

487 3 11

Искам да се пръсна на парчета,
всяко настрани да отлети. 
Едно да яхне някоя комета,
а друго - впряга смелите мечти. 

 

Иска ми се в прах да се превърна.
Да ме духне - нека ураган.
Дето тръгна - всичко да обърна.
Да съм просто весел хулиган. 

 

Искам от скала да се катурна.
Да се слея с буйната река. 
Бясно аз по склона да се втурна
и да няма повече война.

 

А душата, нека ми остане,
вечно над децата си да бдя.
Всичко, зная е от ден до пладне,
но майчината обич - в' вечността! 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...