Искам да се пръсна на парчета,
всяко настрани да отлети.
Едно да яхне някоя комета,
а друго - впряга смелите мечти.
Иска ми се в прах да се превърна.
Да ме духне - нека ураган.
Дето тръгна - всичко да обърна.
Да съм просто весел хулиган.
Искам от скала да се катурна.
Да се слея с буйната река.
Бясно аз по склона да се втурна
и да няма повече война.
А душата, нека ми остане,
вечно над децата си да бдя.
Всичко, зная е от ден до пладне,
но майчината обич - в' вечността!
© Виолета Todos los derechos reservados