НА ПАЗАРА

Оплакваш се, че днес не те разбират,

оплакваш се, че днес не те ценят;

с Хораций имате еднаква лира,

но мъртъв е Гай Цилний Меценат*.

А времената стават все по-тежки,

все по-оскъден – трудният ни ден...

Не ми досаждаш, брате мой, човешко е –

кому да кажеш, ако не на мен?

Познавам те от толкова години

– таланта, опита, ума ти знам –

но срещу ум не дават в магазина

ни пресен хляб, ни кучешки салам.

Понякога е тъй – умът ни пречи:

когато се купува лук и боб

не се отива на пазар, човече,

с кюлчета злато в скъсания джоб.

А днес животът е пазар окаян,

там дребните монети се ценят.

Разбирам, че си гладен и отчаян,

но мъртъв е Гай Цилний Меценат.

Сега да пишеш стихове е също,

като от щанд сред шумния площад

на хора без коричка хляб във къщи

ти да продаваш млечен шоколад.

Мълчи без струни звънката ти лира

сред грубия, жесток и грозен свят.

Работиш като клоун на панаира

и е отдавна мъртъв Меценат.

------------

            *Гай Цилний Меценат - доверен приятел и политически съветник на император Октавиан Август. Патрон на т.н. нова генерация от „Августовски поети“. Името му е пословично за богат покровител на изкуствата. Помага на Вергилий да си върне загубено имение, подарява на Хораций свое имение, за да му осигури доходи.