На пазара
НА ПАЗАРА
Оплакваш се, че днес не те разбират,
оплакваш се, че днес не те ценят;
с Хораций имате еднаква лира,
но мъртъв е Гай Цилний Меценат*.
А времената стават все по-тежки,
все по-оскъден – трудният ни ден...
Не ми досаждаш, брате мой, човешко е –
кому да кажеш, ако не на мен?
Познавам те от толкова години
– таланта, опита, ума ти знам –
но срещу ум не дават в магазина
ни пресен хляб, ни кучешки салам.
Понякога е тъй – умът ни пречи:
когато се купува лук и боб
не се отива на пазар, човече,
с кюлчета злато в скъсания джоб.
А днес животът е пазар окаян,
там дребните монети се ценят.
Разбирам, че си гладен и отчаян,
но мъртъв е Гай Цилний Меценат.
Сега да пишеш стихове е също,
като от щанд сред шумния площад
на хора без коричка хляб във къщи
ти да продаваш млечен шоколад.
Мълчи без струни звънката ти лира
сред грубия, жесток и грозен свят.
Работиш като клоун на панаира
и е отдавна мъртъв Меценат.
------------
*Гай Цилний Меценат - доверен приятел и политически съветник на император Октавиан Август. Патрон на т.н. нова генерация от „Августовски поети“. Името му е пословично за богат покровител на изкуствата. Помага на Вергилий да си върне загубено имение, подарява на Хораций свое имение, за да му осигури доходи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
