anabel7 (Албена Димитрова)
172 6938
6.01.2013 г., 20:39 ч.  

На приятелката ми Пенка 

  Поезия » Философска
521 0 3

Защо сме с теб така устроени?

Кървим от вътрешни полемики.

И в дребните неща се ровим,

незабелязвайки големите.

От гордостта си сме отровени!

И устните остават неми,

когато трябва да говорят.

Когато вените ни нежни

ще пръснат премълчани пориви...

 

А после скрито съжаляваме.

Напразно се самобичуваме,

безжалостни и непрощаващи…

Отваряме гробове с чувства,

очаквайки да оживяват…

И гоним влакове изпуснати...

С Всевишния сме в надпревара,

творци на себе си изкусни.

Но други ли сме?... Не, едва ли.


 

Албена Димитрова

 

1982 г.

София.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...и в дребните неща се ровим,

    а все изпускаме големите...

    От гордостта си сме отровени."

    Много точно! Като на ренген!

    Радвам се, че се реши да публикуваш! Поздрави!
  • Благодаря! Весела и щастлива нова година с много здраве, любов и вдъхновение!
  • Такива сме...човеци грешни!И много точно си го казала! Поздрав!
Предложения
: ??:??