На приятелката ми Пенка
Защо сме с теб така устроени?
Кървим от вътрешни полемики.
И в дребните неща се ровим,
незабелязвайки големите.
От гордостта си сме отровени!
И устните остават неми,
когато трябва да говорят.
Когато вените ни нежни
ще пръснат премълчани пориви...
А после скрито съжаляваме.
Напразно се самобичуваме,
безжалостни и непрощаващи…
Отваряме гробове с чувства,
очаквайки да оживяват…
И гоним влакове изпуснати...
С Всевишния сме в надпревара,
творци на себе си изкусни.
Но други ли сме?... Не, едва ли.
Албена Димитрова
1982 г.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
