На плажа
Едно семейство забелязах аз на плажа.
Бе истинска идилия семейна.
Той първо със маслò гърба ù мажеше,
а после тя го гледаше благоговейно.
Момиченцето им - прекрасно цвете -
допълваше милата картина.
Надявам се, че ще ме разберете...
Абе въобще... семейство и половина!
Не щеш ли - майката реши да плува
и много тихо на мъжа си каза
да гледа малката да не лудува
и от случайни травми да я пази.
След има-няма двадесет минути
майката излезе от морето
и виковете ù по плажа бяха чути:
изчезнало бе вдън земя детето.
Съпругът ù крещеше като бесен:
"Я стига ма, със твойта простотия!
Да не си мислиш, че е много лесно...
Дете ли да гледам... бира ли да пия...?
Надявам се, чували сте всички
на Хамлет за въпроса и дилемата.
"Да бъда... или не?" (Въпрос в кавички.)
Бащата преповтаряше му схемата.
Не само Хамлет имал грижи тежки...
Как бихте отговорили например вие
на тоз въпрос? (Но честно, по човешки...)
"Дете ли да гледам... бира ли да пия...?"
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
еми, така, де! - тежка работа има човекът!
-
Връзката между мъжът и бирата е свещена,както връзката между жената и детето,така че всеки трябва да прави това,за което е призван....
Хареса ми! -
Хубав стих, много хубав! Ганьо си е Ганьо и на плажа...
-
Отговарям без нищичко да крия.Като докоснеш с устни чашата или бутилката с бира,затваряш очи от удоволствие.И тогава децата изчезват...Не, не е възможна друга дейност в момента!Поздрав за стиха,разсмя ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Удоволствие си, Нинче!