29 июл. 2011 г., 10:02

На плажа

919 0 5

Едно семейство забелязах аз на плажа.

Бе истинска идилия семейна.

Той първо със маслò гърба ù мажеше,

а после тя го гледаше благоговейно.

 

Момиченцето им - прекрасно цвете -

допълваше милата картина.

Надявам се, че ще ме разберете...

Абе въобще... семейство и половина!

 

Не щеш ли - майката реши да плува

и много тихо на мъжа си каза

да гледа малката да не лудува

и от случайни травми да я пази.

 

След има-няма двадесет минути

майката излезе от морето

и виковете ù по плажа бяха чути:

изчезнало бе вдън земя детето.

 

Съпругът ù крещеше като бесен:

"Я стига ма, със твойта простотия!

Да не си мислиш, че е много лесно...

Дете ли да гледам... бира ли да пия...?

 

Надявам се, чували сте всички

на Хамлет за въпроса и дилемата.

"Да бъда... или не?" (Въпрос в кавички.)

Бащата преповтаряше му схемата.

 

Не само Хамлет имал грижи тежки...

Как бихте отговорили например вие

на тоз въпрос? (Но честно, по човешки...)

"Дете ли да гледам... бира ли да пия...?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да се смееш или не...там е въпросът...
    Удоволствие си, Нинче!
  • еми, така, де! - тежка работа има човекът!
  • Връзката между мъжът и бирата е свещена,както връзката между жената и детето,така че всеки трябва да прави това,за което е призван....
    Хареса ми!
  • Хубав стих, много хубав! Ганьо си е Ганьо и на плажа...
  • Отговарям без нищичко да крия.Като докоснеш с устни чашата или бутилката с бира,затваряш очи от удоволствие.И тогава децата изчезват...Не, не е възможна друга дейност в момента!Поздрав за стиха,разсмя ме!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...