Jul 29, 2011, 10:02 AM

На плажа

920 0 5

Едно семейство забелязах аз на плажа.

Бе истинска идилия семейна.

Той първо със маслò гърба ù мажеше,

а после тя го гледаше благоговейно.

 

Момиченцето им - прекрасно цвете -

допълваше милата картина.

Надявам се, че ще ме разберете...

Абе въобще... семейство и половина!

 

Не щеш ли - майката реши да плува

и много тихо на мъжа си каза

да гледа малката да не лудува

и от случайни травми да я пази.

 

След има-няма двадесет минути

майката излезе от морето

и виковете ù по плажа бяха чути:

изчезнало бе вдън земя детето.

 

Съпругът ù крещеше като бесен:

"Я стига ма, със твойта простотия!

Да не си мислиш, че е много лесно...

Дете ли да гледам... бира ли да пия...?

 

Надявам се, чували сте всички

на Хамлет за въпроса и дилемата.

"Да бъда... или не?" (Въпрос в кавички.)

Бащата преповтаряше му схемата.

 

Не само Хамлет имал грижи тежки...

Как бихте отговорили например вие

на тоз въпрос? (Но честно, по човешки...)

"Дете ли да гледам... бира ли да пия...?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да се смееш или не...там е въпросът...
    Удоволствие си, Нинче!
  • еми, така, де! - тежка работа има човекът!
  • Връзката между мъжът и бирата е свещена,както връзката между жената и детето,така че всеки трябва да прави това,за което е призван....
    Хареса ми!
  • Хубав стих, много хубав! Ганьо си е Ганьо и на плажа...
  • Отговарям без нищичко да крия.Като докоснеш с устни чашата или бутилката с бира,затваряш очи от удоволствие.И тогава децата изчезват...Не, не е възможна друга дейност в момента!Поздрав за стиха,разсмя ме!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...