29 jul 2011, 10:02

На плажа

916 0 5

Едно семейство забелязах аз на плажа.

Бе истинска идилия семейна.

Той първо със маслò гърба ù мажеше,

а после тя го гледаше благоговейно.

 

Момиченцето им - прекрасно цвете -

допълваше милата картина.

Надявам се, че ще ме разберете...

Абе въобще... семейство и половина!

 

Не щеш ли - майката реши да плува

и много тихо на мъжа си каза

да гледа малката да не лудува

и от случайни травми да я пази.

 

След има-няма двадесет минути

майката излезе от морето

и виковете ù по плажа бяха чути:

изчезнало бе вдън земя детето.

 

Съпругът ù крещеше като бесен:

"Я стига ма, със твойта простотия!

Да не си мислиш, че е много лесно...

Дете ли да гледам... бира ли да пия...?

 

Надявам се, чували сте всички

на Хамлет за въпроса и дилемата.

"Да бъда... или не?" (Въпрос в кавички.)

Бащата преповтаряше му схемата.

 

Не само Хамлет имал грижи тежки...

Как бихте отговорили например вие

на тоз въпрос? (Но честно, по човешки...)

"Дете ли да гледам... бира ли да пия...?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да се смееш или не...там е въпросът...
    Удоволствие си, Нинче!
  • еми, така, де! - тежка работа има човекът!
  • Връзката между мъжът и бирата е свещена,както връзката между жената и детето,така че всеки трябва да прави това,за което е призван....
    Хареса ми!
  • Хубав стих, много хубав! Ганьо си е Ганьо и на плажа...
  • Отговарям без нищичко да крия.Като докоснеш с устни чашата или бутилката с бира,затваряш очи от удоволствие.И тогава децата изчезват...Не, не е възможна друга дейност в момента!Поздрав за стиха,разсмя ме!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...