29 jul 2011, 10:02

На плажа

922 0 5

Едно семейство забелязах аз на плажа.

Бе истинска идилия семейна.

Той първо със маслò гърба ù мажеше,

а после тя го гледаше благоговейно.

 

Момиченцето им - прекрасно цвете -

допълваше милата картина.

Надявам се, че ще ме разберете...

Абе въобще... семейство и половина!

 

Не щеш ли - майката реши да плува

и много тихо на мъжа си каза

да гледа малката да не лудува

и от случайни травми да я пази.

 

След има-няма двадесет минути

майката излезе от морето

и виковете ù по плажа бяха чути:

изчезнало бе вдън земя детето.

 

Съпругът ù крещеше като бесен:

"Я стига ма, със твойта простотия!

Да не си мислиш, че е много лесно...

Дете ли да гледам... бира ли да пия...?

 

Надявам се, чували сте всички

на Хамлет за въпроса и дилемата.

"Да бъда... или не?" (Въпрос в кавички.)

Бащата преповтаряше му схемата.

 

Не само Хамлет имал грижи тежки...

Как бихте отговорили например вие

на тоз въпрос? (Но честно, по човешки...)

"Дете ли да гледам... бира ли да пия...?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да се смееш или не...там е въпросът...
    Удоволствие си, Нинче!
  • еми, така, де! - тежка работа има човекът!
  • Връзката между мъжът и бирата е свещена,както връзката между жената и детето,така че всеки трябва да прави това,за което е призван....
    Хареса ми!
  • Хубав стих, много хубав! Ганьо си е Ганьо и на плажа...
  • Отговарям без нищичко да крия.Като докоснеш с устни чашата или бутилката с бира,затваряш очи от удоволствие.И тогава децата изчезват...Не, не е възможна друга дейност в момента!Поздрав за стиха,разсмя ме!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...