На Пламен, Христо и морето (Изпята поезия)

Тази сутрин към шест

нещо в мене се счупи,

спах спокойно нощес,

вчера вино си купих,

пих го с малко вода,

както древните елини,

вслушвах се във дъжда

зад стените панелени.

Колко малко неща

нужни са на човека -

чаша вино и хляб,

и приятел в пътеката.

А когато към шест

се прецакат нещата,

със китара на гръб

отиди до водата.

Събери на брега

всички свои приятели -

тези тук и сега,

и онези, прекрачили

морската синева

на небето застинало

и попей за тъга

и за чувства и спомени.

Много мъжки съдби

е попило морето,

много мъжки бащи

водят тук синовете си.

А когато към шест

скъсаш шестата струна,

вслушай се във дъжда

сам сред влажните дюни.