Jun 6, 2013, 3:54 PM

На Пламен, Христо и морето (Изпята поезия)

863 0 0

Тази сутрин към шест

нещо в мене се счупи,

спах спокойно нощес,

вчера вино си купих,

 

пих го с малко вода,

както древните елини,

вслушвах се във дъжда

зад стените панелени.

 

Колко малко неща

нужни са на човека -

чаша вино и хляб,

и приятел в пътеката.

 

А когато към шест

се прецакат нещата,

със китара на гръб

отиди до водата.

 

Събери на брега

всички свои приятели -

тези тук и сега,

и онези, прекрачили

 

морската синева

на небето застинало

и попей за тъга

и за чувства и спомени.

 

Много мъжки съдби

е попило морето,

много мъжки бащи

водят тук синовете си.

 

А когато към шест

скъсаш шестата струна,

вслушай се във дъжда

сам сред влажните дюни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...