6 июн. 2013 г., 15:54

На Пламен, Христо и морето (Изпята поезия)

862 0 0

Тази сутрин към шест

нещо в мене се счупи,

спах спокойно нощес,

вчера вино си купих,

 

пих го с малко вода,

както древните елини,

вслушвах се във дъжда

зад стените панелени.

 

Колко малко неща

нужни са на човека -

чаша вино и хляб,

и приятел в пътеката.

 

А когато към шест

се прецакат нещата,

със китара на гръб

отиди до водата.

 

Събери на брега

всички свои приятели -

тези тук и сега,

и онези, прекрачили

 

морската синева

на небето застинало

и попей за тъга

и за чувства и спомени.

 

Много мъжки съдби

е попило морето,

много мъжки бащи

водят тук синовете си.

 

А когато към шест

скъсаш шестата струна,

вслушай се във дъжда

сам сред влажните дюни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлозар Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...