Plamen-Ognqnov (Исмаил Али) Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
14 247
1.05.2015 г., 9:23

На почивка

761 0 9

Тичат годините по житейския друм,

няма за тях светофари!

Върху ни връхлитат и газят без шум,

където, когато ни сварят!

 

Провесили вече торби под очите,

вървим на почивка към парка!

Там чакат ни близки, чакат горките,

подпрели небесната арка!

 

Тичат годините, тичат ли, тичат...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    Благодаря ти, Лейди!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    Поете, за мен е чест, че ми гостуваш! Благодаря ти!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    Благодаря, Белла! По-важно е, какво ще почувства читателят, от това какво е искал, да каже авторът и до колко е успял! Радва ме присъствието ти на моята страничка!

    Благодаря, Кръстина!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    "Провесили вече торби под очите,

    вървим на почивка към парка!

    Там чакат ни близки, чакат горките,

    подпрели небесната арка!"
    ------------------------------------------------------------
    "Човек и добре да живее умира и друг се ражда..."
    Хан Омуртаг е имал пълно право, това е непреходна истина
    за смисъла на човешкия живот... Мъдър стих сътворен
    от мъдър поет и съдържащ мъдро послание! ПОЗДРАВИ!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    Благодаря ви, Мисана, Мария, Васке, Стойна, че споделихте!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0